“Да бъдеш Армани” – биографична книга за един голям творец

През месец май на българския пазар излезе една книга, която всеки ценител на модата и работата на Джорджо Армани, трябва да притежава. Италианската журналистка и есеистка Рената Моло (род. 1951 г.), авторка на множество публикации за модата в престижни печатни издания, предлага първата биография на дизайнера, наречена “Да бъдеш Армани”. Книгата е много ценна, защото творецът пази личния си живот на страна от медиите, дава малко интервюта и за личността му не се знае много. Биографията е документирана със спомени на сътрудници, роднини, хора от близкото му и по-далечно обкръжение, както и с негови лични свидетелства.

В творческия си път всички известни дизайнери се повлияват от външните фактори, които въздействат върху модните течения и търсенето на пазара. Но Армани остава верен на стила си и собствената си представа. Това каза в интервю за БГНЕС Анелия Николова от издателство “Колибри”, което пусна на българския пазар първата биографична книга за известния италиански дизайнер Джорджо Армани.

“Творческият път на всеки, придобил слава човек, е много различен в детайли. Но Версаче, Ив Сен Лоран и Армани ги обединява едно основно нещо и това е огромният талант, който имат. Армани е малко по-особен, защото той като човек е много по-различен от това като творец. Неговият интимен свят остава затворен за него, близките му и неколцина приятели. Много малко хора в индустрията познават личността му, а той е направил това, защото иска светът да се занимава с неговата мода и дрехи. Това е една от причините той да откаже да включва в негови ревюта великите топ модели”, разказа Николова, сравнявайки моделиера с друго голямо име в бранша – Версаче, който взима всичко, което може от известните манекенки по време на ревютата му.

“Армани е много ревностен спрямо колекциите си, спрямо дрехите, които прави и не желае хората да се възхищават на усмивката и настроението на дадена манекенка, вместо да виждат неговите дрехи. Тази ревност е напълно основателна, когато говорим за човек като него. Той е от хората, които сутрин отиват на работа преди всички останали, тръгва си последен и неговият останал интимен свят се развива в малките часове на нощта”, казва Анелия.

Според нея книгата неслучайно се нарича “Да бъдеш Армани”, защото да бъдеш Армани е нещо, което никой не може да постигне, освен самият той.

Това е много показателно. Той е такъв перфекционист и чешит в работата си, вглежда в толкова дребни детайли, които простото човешко око няма да забележи. В това се крие неговия чар и неповторимост. Другите правят един модел, измислят един плат, правят една дреха, която да седи по определен начин. За Армани това не е достатъчно. Той иска настроение, иска усещане. Работи с изключително малка гама цветове, особено за дамските колекциите. Използва няколко нюанса бежово и няколко нюанса сиво”, отбелязва преводачката, не скривайки възхищението си към известния моделиер.

“Различното между него и останалите е, че всички други до един се повлияват от масата. Версаче разсъблича жената, прави я хищник, супер сексуална, Ив Сен Лоран еманципира жената, като я облича в костюм. Армани пренебрегва тези неща. Той отказва да се повлияе от теченията на улицата, като казва, че това са фриволни, временни процеси, които в основата си не съдържат нищо, което е от константен характер, което ще се задържи за по-дълго време. След линията си на джинсите той не си позволява толкова много да обръща внимание на това какво се случва навън, а остава верен на собствената си представа. По тази причина неговата марка е гаранция за нещо, което като качество е константно във времето. Неговите клиенти изповядват тази религия. През всичките години той не изневерява на своя стил, дори не се опитва да експериментира в посока, в която не се чувства комфортно. Той е нечовек в модната индустрия”, категорична е Николова.

“В същото време, четейки страниците на биографията му, забелязваме, че Армани е пословично скромен, вторачен изключително и само в дрехата и шева. За него дрехата е икона, той се кланя на нея. Той се възприема не като създателят или по-важният, а като човека, който изпълнява това, което дрехата му повелява. Той има достатъчната скромност да не иска да уморява с личността, да уморява с името си”, обяснява Анелия фактът, че по оригиналните дрехи на моделиера трудно можеш да откриеш етикета с името на марката.

Знаете ли, че това е дизайнерът, който е давал най-малко интервюта, дизайнерът, който никога не говори за личния си живот. Авторката Рената Моло, когато й е хрумнала идеята да направи тази биография, се е свързала с много приятели и познати на Армани, но не си e представяла, че ще бъде толкова трудно да събере информация различна от тази, която се тиражира в модните списания. Той не е искал да се прави такава книга за живота му, но тя е била непреклонна и в един момент, когато са разбрали, че тази жена няма да се откаже и не могат да я спрат по балкански, те решават да й съдействат. По този начин започва постепенно да се изпълва образа на този мъж извън професионалното му поприще и се откриват забележителни други качества, друг характер. Той е двуполюсна личност – от прекалената увереност и упоритост на работното си място до тоталната неувереност и дори комплекс за малоценност и скромност в личния му живот.

“Той е от хората, които не пипа миналото си. Не се опитва да фалшифицира и подправи миналото си, нито произхода си, нито мястото , където е роден и където е живял. Той е роден в Пиаченца в малък град на река По. Изживял е много тежки травматични преживявания по време на Втората световна война. Бил е 40 дни в болница, щял е да загуби зрението и живота си. Така че войната го е белязала изключително жестоко, но семейството му е било сплотено като повече италиански семейства и той се чувства комфортно със своето минало. Няма нужда да го подменя. Има хора, които в момента, в който станат известни стават от знатен произход. Каква по-голяма гордост от това да излезеш от едно обикновено семейство и да постигнеш това, което е постигнал той”, пита Анелия.

През годините Армани и Версаче са имали доста съскане помежду си, но в крайна сметка и двамата са се усетили, че не са си никаква конкуренция, защото са толкова противоположни като разбиране на света и дизайна, че нямат никакви допирни точки. За разлика от него Версаче, който облича актьори в клиповете на Елтън Джон, е по-театрален, по-шарен. Той е точната противоположност на Армани, който е първият човек, който въвежда индекс за килограмите на манекенките.

“Най-голямата сила на Армани е в мъжките дрехи. Женските му дрехи са блестящи, само заради това, че те са толкова изчистени и са толкова естествени. Това, в което тялото ти действително се чувства комфортно. Армани чисти. Той е перфекционист в чистенето. Ако другите дизайнери впрягат въображението си в това как да измислят нещо много по-оригинално като форма, този човек е концентрирал цялата си енергия в това да чисти форми”, отбелязва Николова.

Според нея тази книга трябва да се преведе на всички езици. “Тези биографии се превеждат страшно много , особено когато са единствените. Тази книга има претенцията да се нарече единствената биография на Армани. Не вярвам някой друг скоро време да дръзне да пише втора, защото тази е достатъчно изчерпателна и силна сама по себе си. Може би по-добра от тази може да бъде само автобиографията на Армани, която както разбрахме няма да има. Хубаво е, че дойде в България, защото тук се усеща една носталгия към Армани.