Изгубените оцелели

За Гала и Дали необуздано

Да пораснеш боли. Аз пораснах с Дали. Сюрреалистично и бързо. Когато за изкуството ти няма живот, превърни живота си в изкуство- това е направил Салвадор, аз просто го осъзнах и действах. Понякога човек се трогва от себе си, аз се трогвах и учих от Дали. Научих, че не всичко голо е акт, а понякога е натюрморт или не овладяна емоция. Научих, че да си муза е церемониал без фалшива репутация, но със сексуална натрапчивост. Научих, че да бъдеш „най-великия мастурбатор” не е удоволствие, а отговорност на цъфтящите ти мустаци. Научих, че простите удоволствия са последното спасение на сложния и луд характер.

В една студена неделна сутрин реших да си доставя удоволствие,  сама без самозалъгване. Отидох на двете изложби на Дали в София, едната в Националната галерия за чуждестранно изкуство, другата в Музейната галерия за модерно изкуство. Насладата беше налице. Поисках да съм муза, разбрах значението на тази титла след дълго съзерцание. Потопих се в изкуството на Дали, разучих го и узрях. Нямах авторитети. Имах една забравена емоция на автентичните си женски инстинкти. Осъзнах, че Дали и Гала са сюрреалистите в изкуството, модата и любовта.

За Гала и други демони или триумфът на рогоносците

Гала– една от жените нa века е родена в Казан ( един от най-големите градове в Русия и столица на Татарстан). Kръстена Елена, тя седяла на коленете на семейния приятел Лев Толстой.
Дали– най-великия рогоносец на старото модерно изкуство е роден във Фигерас ( Каталония, Испания. Занимава се с театрален дизайн, кино, мода и пише. Казва за себе си „Сюрреализмът, това съм аз!”.

Двамата се срещат в испанския курорт Кадакес, спират да се чувстват евентуално и остават завинаги заедно до смъртта. Безумни, импозантно красиви, неопровержимо гениални- единият с излъчване и интелект, другият с творчество и цъфтящи мустаци жасмин.

Дали започва да възприема тялото на Гала като свое платно. Модно е да рисува върху нея- очи, змии, часовници,  да й слага конски корони и да я обладава с цветове. Салвадор избягва от занаятчийския класицизъм и открива за света боди арта.
Гала превръща Дали в рогоносец, безразборно му изневерява, но му остава вярна в изкуството той да управлява и употребява тялото й и да го превръща в сюрреализъм. Всички демонизират рускинята.  Дали я обожествява омагьосан от лешниковия подводен цвят на очите й, мъжкото и силно тяло, и сексът, който тя излъчва и консумира, превръщайки Дали в моден символ на века.

Голото тяло и интериора- революция в тържество (Гала) на модата като съзнание.
Салвадор Дали създава театърът-музей в родния си град. Тук Гала се превръща в ефект на двойния образ. Мода е голотата във всичките й форми, революцията е в сетивата на възприятие. Истински шедьовър е огромното платно във вестибюла на музея. От един ракурс се вижда голата Гала в гръб, а от друг този образ изчезва и се появява лицето на американския президент Ейбрахам Линкълн. В тази творба за първи път се намесват уменията на компютърния програмист като арт оформител в случая е Леон Харман. Мултимедия, голо тяло и политика- сюрреалистичното халюциниране на един гений поразява с ефекта на плът.

Портретът на Гала с две агнешки ребърца на рамото й (1933 г.) е следствие от талант и глад. Талант без модни ограничения и глад без униформена мода. Друга странно велика композиция в театъра- музей са две картини – очи, неопределена мебел с идея за ноздри и диван във формата на силиконови устни– всичко това като интериор на стая- модно и абсурдно, но гениално.

Бижутата като пулсиращ накит на висшата мода
Дали създава 39 бижута между 1941 и 1970 г. с най-разнообразни мотиви- устни, часовници, очи и сърца. Сложни абстракции с движещи се части, родени от сюрреалистични корени и адаптирана пазарна висша мода.
Най-известното му бижу е “The Royal Heart” ( “Кралското сърце” 1953 г.), златен накит с 46 рубина и 42 диаманти, биещи като сърце. Златното сърце е с малка корона и вътрешност от рубини и диаманти, задействани чрез електронно устройство- пулсираща илюзия за живо сърце- сърцето на Кралицата, болно от тъгите на народа.

“The Eye of Time” („Окото на времето” 1949г.), „Ruby Red Lips” („Рубинени червени устни”), “The Tree of Life” (“Дървото на живота” 1949г.)- накитите на гения туптящи от утробата на Гала- сюрреализъм в модата граничещ само с пределите на любовта.

Роклите на Дали- скелетът, омарът, шапката-обувка и смъртта на Мадоната
В периода между 1937 и 1938г.  Дали извайва съвместно с Elsa Schiaparelli две знакови рокли и култовата шапка-обувка. “The Lobster Dress”, “The Skeleton Dress” и „Shoe Hat” – омарът рисуван върху дълга бяла рокля с червен колан, скелетът ожесточено проникнал и оребрен в черна такава и обърната обувка, кокетно прилепнала на главата като шапчица се превръщат в разпознаваемите кодове на сюрреализма в модата. Трите обекта на изображение са родени от задоволената любов на Дали и Гала. Стихийността на техните взаимоотношения продава, трансформира се в индустрия незасегната от клишета, но ставаща клише на тяхната лудост.

Двамата носят един и същи пейзаж в погледите, командният им център е Мадоната. Дали рисува и превръща Гала в божествен порок, от който не може и не иска да се спаси. Смъртта в червена рокля на Dior ги разделя. Гала умира.

Дали прави последния си жест на безумие- слага тялото й на задната седалка на колата и я кара до Барселона.Поръчва разкошна гробница. Балсамира я и се разпорежда да я погребат в любимата й червена рокля на Dior. Дали не присъства на погребението. Мадоната Гала пада от собствената си значимост към небето, после се спуска към гробницата, за да осъществи триумфалното си възнесение в сюрреализмът, който без нея щеше да е просто Дали, а Дали без Гала би бил скучния девствен гений във водолазен костюм, божествено неудовлетворен и изгубен.

Автор: Албена Боранова