Любопитно: История на маникюра

Дамите постоянно отдават значение на своя маникюр, като важна част от визията си. Замисляли ли сте се обаче за историята на красивите “бои” и декорации за нокти. Вижте повече интересна информация за възникването на маникюра в древността и неговото развитие до наши дни…

Думата “маникюр” има латински произход: “manus” – ръка и “курари” – специално внимание и грижи за пръстите. Изкуството на маникюра е с много стара история. В съвременен смисъл – това е система за грижа на ръцете, която включва грижа за кожата на ръцете, лечебно- рехабилитационни процедури, технологии за боядисване и декориране на естествените или изкуствените нокти.

Първите наченки на това изкуство за разкрасяване на ноктите са познати още преди 3000 години. В древен Египет и Китай са покривали нокътната плочка с различни нюанси на червеното, а на простолюдието било позволено да си боядисват ноктите в бледи пастелни нюанси.

Преди 600 години китайките предпочитали да боядисват ноктите си в сребро или злато, пишат от manicure-bg.com. В древността, боята се приготвяла от восък, яйчен белтък, желатин и гума арабика. По време на династията Мин жените покривали ноктите си с черни или червени бои. А по-късно, с цел да се покаже дължината на ноктите, жените си слагали на пръстите накрайници под формата на нокти от злато или сребро. Колкото по-дълги били ноктите, толкова по-високо място в йерархията е заемала жената.

Постепенно се подобряват и инструментите за маникюр. През 1830 година, лекар на име Ситс, пръв използва за ноктите пила от портокалово дърво. Неговата племенница, пък е предложила цяла система за грижа на ноктите, която била евтина и се разпространява бързо в САЩ. След това всички жени в Америка, независимо от доходите си, били в състояние да използват услугите в салоните.

В началото на XIX век, в Америка вече са на мода късите нокти с бадемова форма. Покривали ги с ароматизирано масло от червено цвете и ги полирали с мека кърпа. Маникюрът се правел с помощта на метални инструменти, ножици и различни киселини.

В началото на 20-те години на XX век се появяват нови видове бои, следствие от развитието на автомобилната индустрия. Това допринася за появата на нови нюанси при лаковете за нокти. Още от 1925 г., на пазара има розов лак, а този период става известен като ерата на “Лунния маникюр”. Розовият лак се нанася само в центъра на нокътя, а останалата част остава свободна. През 1930 година “Лунния маникюр” се променя, като се използват най-различни нюанси на червеното. В модата навлизат дългите нокти с кръгла форма и напълно покрита нокътна плочка с червен цвят.

Лабораторията в Гена предоставя течност за премахване на лака, масло за премахване на вътрешната облицовка, затоплящ лосион. Братята Йосиф и Чарлз Revsoni създали дружеството Revlon за непрозрачни лакове на базата на пигмент. Това дава възможност да се различават нюансите на лаковете. Компанията Мах Factor представя гладък лак с цвят на атлаз. По този начин, нюансите на лака вече излизат извън рамките на обичайните червени оттенъци.

През 1937 в Америка се патентова продукт, който позволява да се възстановят и укрепят ноктите. До 50-те години на ХХ век. маникюрът се превръща във важна част от индустрията за красота. Лекции по “Основи на маникюра” започват да се преподават от фризьори.

70-те години на XX век е познат като “Акрилен период на маникюра”. Появява се професията маникюрен дизайнер – специалист, който владее умението пиърсинг върху нокти и рисуване по ноктите.

На сегашния етап от развитието си, маникюрът се издига до нивото на изобразителното изкуство и се счита за неразделна част от образа на модерната жена.

Редактор: Делица Цонева