Извънмерната Мария Силвестър!

(Тази песен е тук, за да завършим симбиозата на сетивата – интересно  четиво и красива музика, която гали слуха ви.)

Можете ли да си представите, че човекът с когото си говоря по-надолу, е бил едно изключително мълчаливо и кротко дете? Едно невръстно същество, родено пораснало, както казва майка му за него, което се е научило да свири на акордеон и да краде книги. Защото забавата преди около 40 години не е включвала интернет и Playstation. Забавата тогава са били игрите, уроците и четенето. А за дете с необятен вътрешен свят, външният е нямало как да му бъде достатъчен и само безбрежните води на литературата са имали способността да утолят жаждата му за приключения. Усещането, което й носи чувството на усамотеност е запазила и до днес, въпреки че е израснала с по-малки брат и (доведена) сестра.

„Колкото повече се харесвате и имате свой собствен стил и вкус, толкова повече има голяма вероятност мъжете да не ви харесват. Спокойно! Мъжете, които няма да Ви харесват, защото вие се харесвате и се изразявате така както намирате за добре – не са за Вас!”

Талантите й са по ДНК, но тънкото чувство за хумор й е подарено от родителите. За изключителния професионализъм и жизнената нужда постоянно да е заета с нещо, е абсолютно излишно да говоря. Тя е събрала в себе си множество и разнопосочни дарби и ние можем да се убедим в това твърдение, като погледнем в кариерната й биография – от началото до сега. Спомняте ли си я с онези нетипични и готини репортажи из софийските улици? А гледахте ли спектакъла „Две Марии и едно пиано”? Или пък „One night stand”? За “Бригада Нов дом” съм почти сигурна, че всеки е гледал. Няма как да пропуснете едно, променящо съдбите, предаване. Ако не сте – поправете тази грешка моментално!



Тя, Мария, е експлозия и тлееща светлива. Уникален парадокс – днес навършва 43, а изглежда като на 30. Но ментално е събрала в себе си света от самото му раждане. Бурна, експанзивна, но и баланс и хармония. На въпроса дали преценката ми е правилна, получавам:

“Имам огромно притеснение да си помисля за себе си като завършен образ, познавам и детето в мен, и жената, и любимата и често имам разправии и с трите! Което не ни пречи да си разиграваме картите взаимно, да се цакаме, да си печелим игрите, но и да си ги губим. Накрая всички се обичаме, ако не се – ще се научим. Това прилича, до известна степен, на хармония.”

Ако все още не сте разбрали, в нея има толкова много неща, от които можете да откраднете за себе си. От начина й на живот до философията й за това как е по-хубаво да минаваме през него. Практикува йога и спортува, като в същото време подбира храната, мислите и емоциите си. Смесва всичко внимателно и ги гарнира много старателно с предизвикателства и различни преживявания. За  себе си казва, че е абсолютен егоист по най-красивия възможен начин. От всяка ситуация извлича максимално най-доброто за себе си. Вътрешната й хармония и генерираната положителна енергия пък са онзи мощен локомотив, който я тегли напред през последните 43 години. Сексапилът й намира изражение в сините кристали, черното кадифе и сантиметрите дължина (в краката) и във височината, но зад този грациозен и харизматичен образ се крие най-секси частта в нейната личност – умът й.



Някои я описват като положителна хала, други – като духовен войник, а самата тя – като духовен номад. Дами и господа, представям ви извънмерната Мария Силвестър! Днес тя навършва 43 години и това интервю е в нейна чест. Честита да си, Мария!


Знаеш ли, ще бъда максимално откровена – винаги се стремя в интервютата си да показвам, доколкото е възможно, разбира се, незнайни неща за човека, с когото разговарям. При теб това ми е доста трудно. Ти си говорила, казала и показала всичко, което искаш хората да видят и знаят, така че какво ли бих могла аз да те попитам, за да ни разкриеш нещо ново? А, сетих се за едно. Обичаш Великден, но не харесваш Коледа. Защо?
Харесвам ги. Просто не ми допада, че хората масово изпадат в една невероятно празнична невроза около тези дни. Единственото, което всеки един ден от тези, които почитаме изисква, е вглеждане навътре и навън и оценяване на факта, че хората, които обичаме са около нас. И да им го покажем. Всички останали обстоятелства, като храна, ритуали, задължителности водят до невроза. Аз с удоволствие почитам всеки един обикновен четвъртък или вторник, или каквото и да е и си го празнувам тихо. Само защото ме има. До известна степен.😉



С какво си известна? Както в медийното пространство, така и в твоята лична социална среда. Можем ли да отъждествим двата образа?
Известна съм с решенията, които съм вземала в професионално отношение. За моя огромна радост – те са добри. В социален контекст – също. Смятам, че двете си партнират съвсем естествено.

Какво трябва да знаят хората за теб, а не успяват да го видят? Какво искаш да знаят хората за теб, а не успяваш да го покажеш?
Нищо не “трябва” по принцип.
Какво си мислят и какво виждат е въпрос на собствените им възприятия. Каквото получават като информация през сетивата им е това, което те усещат. И хиляди думи да употребиш, ако те се разминават със същността ти, се долавя. Хората не могат да бъдат измамени, те винаги знаят. Затова вътрешното наблюдение и работа върху себе си дават много добри резултати!

Ще ти задам най, най-клиширания въпрос, за да видя как ще избягаш от клишето. С какво си различна?
Различна съм с моето ДНК, от там нататък всеки може да се похвали със същата различност.



И в този ред на мисли – Какво е да си КЛИШЕ?
Предполагам, че това е да си ползвател на чужда истина.

А какво е да бягаш от него?
Това е да откриваш своята, каквото и да ти струва.

Как изглежда скуката?
Като занемарена душа.

А страхът?
Като необичана душа.

На какво те научи животът? Какво ти си взе от него досега?
Аз си вземам дни, той ми дава знание.

Времето лекува ли?
Времето ми вали върху обувките, терапевтите лекуват. Както и книгите. И изкуството, това да твориш нещо.

Ти не си млад дух, нали?
Но съм млад дЪх, което е за предпочитане.

Вярваща ли си? Към коя религия се причисляваш.
Религия? Както казах егрегорите създават неврози. Вярвам във възможността да се стремим да се ъпгрейдваме непрекъснато, което се доближава до идеята за една утопия, в която ми се иска да вярвам. Хората да обичат възможността, че съществуват и да я ползват по предназначение.



Вярваш ли в съдбата, в предопределеността? Или сентенцията: „Животът е като игра на карти – съдбата ти раздава картите, но ти сам избираш как да изиграеш ръката.”,  се доближава повече до твоето светоусещане?
Това с картите ми е по’ на сърце, но осъзнавам, че опцията за свободен избор изисква много голяма отговорност.

Разбиран човек ли си? Разбрана ли си от тези, от които имаш нужда да бъдеш разбрана? Някой успя ли да те разбере на 100%?
Разбирана съм, когато става дума за работата ми. В лично отношение не съм в състояние да се похваля с прекалено бързо, ясно и категорично разбиране, камо ли на 100 %.


Снощи беше първият епизод от новия 5-ти сезон на предаването “Бригада Нов дом”. А на 7-ми март можете да гледате Мария Силвестър в НДК, като водеща на „One night stand”.


И понеже днес Мария е рожденичка, не можахме да подготвим цялото интервю, затова очаквайте още по-интересното му продължение съвсем скоро.


Редактор: Марина Делева