История на годежните пръстени

Годежният пръстен се е превърнал в символ на вечен съюз. Всяка дама мечтае да получи красивото бижу от своя любим, с което той да й заяви открито и официално, че иска да прекара остатъка от живота си с нея. Но знаете ли всъщност от колко години съществува тази интересна традиция и какви са нейните корени? Днес ще ви разкажем малко по-подробно за това!

От векове хората използват различни символи, с които да изразят своите чувства. Пръстенът е най-широко разпространения символ на любов и партньорска ангажираност. Традициите, свързани с неговото подаряване се коренят още от древността, за да останат живи и до днес.

Има хипотези, че годежната традиция се заражда още от времето на пещерните хора. Мъжете използвали въже (от треви, корени или кожа), с което завързвали ръцете и краката на своята избраница, за да не може тя да избяга. След като се убеди, че любимата му няма да го напусне, пещерният човек развързвал краката и ръцете й, а накрая слагал въже само около единия й пръст.

Първият източник, който утвърждава съществуването на самия годежен пръстен е открит в Древен Египет, където семейството е заемало важно място в обществото. Традицията на бракосъчетанието е увековечена от произведения на изкуството, запазени от онова време. Египтяните вярвали, че годежният пръстен трябва да се носи на четвъртия пръст на лявата ръка, защото оттам преминава „вената на любовта“. В началото за направата на годежни пръстени се използвали разнородни материали като: коноп, кожа, кости, слонова кост и т.н.

В Древна Елада годежните пръстени са били изработвани предимно от желязо, въпреки, че по-богатите използвали по-скъпи метали като мед, сребро или злато. При римляните значението на годежният пръстен е имало малко по различна интерпретация от тази на древните гърци. Годежният пръстен за тях е бил символ на собственост, освен на любов. Тяхните годежни пръстени са били от желязо, като символ на сила и издържливост.

В Близкият изток годежният пръстен е и сватбен (брачна халка), символизирайки най-вече на смирение и търпение. Назад във времето той е представлявал златна лента със съединени краища образуващи окръжност. Съпругите са били принудени да носят пръстенът, връчен от съпруга им. И когато той пътувал надалеч, след завръщането си проверявал дали някоя от съпругите му е свалила сватбения си пръстен. Носенето му било сигурно потвърждение за лоялността на съпругата към завърналия се от път съпруг.

През Средните векове се налага тенденцията годежният пръстен да е с рубин, тъй като червеният цвят символизира огнената любов. Сапфирите също са били популярни почти наравно с рубините, защото те са сини като небето, което е начало на началата, където се ражда любовта. Някой култури особено в рамките на Британските острови изработвали годежният пръстен само от метал, чийто дизайн символизирал вяра и доверие. Две вплетени ръце и корона със сърце над тях символизирали разбирателството, любовта и приятелството между мъжа и жената както лоялност и вярност между двамата.

В Европа италиянците налагат сребърните годежни пръстени украсени с множество гравюри, допълнени от черен емайл. Не много по-късно се утвърждава неписаното изискване годежният пръстен да е златен.

Ако се чудите откъде започва традицията да се подарява диамантен пръстен – мястото е Венеция, а епохата – Средновековие.  Тогава се е смятало, че диамантите са магически камъни, създадени от пламъците на любовта, и тъй като са били доста редки и скъпи, били достъпни само за богатите. В по-широк мащаб тази тенденцията  се утвърждава през 19 в., когато са открити големи залежи на диаманти в Южна Америка.

Днес повечето годежни пръстени са с диамант, не само заради красотата на този камък, но и заради неговата символика.  Смята се, че той носи сила и дълголетие, твърдост на взаимоотношенията, любов и привързаност. Разбира се, не всички годежни пръстени са с диамант. За тях могат да бъдат избрани бижута с камъни като сапфир, изумруд или рубин, а металът да бъде сребро, злато или платина.

В наше време класическият годежен пръстен се носи на безименния пръст. В англоговорящите страни пръстенът се носи на безименния пръст на лявата ръка, а в страни като Полша, Украйна и България се носи на безименния пръст на дясната ръка.