През последната седмица се изговори много по темата, късаеща тялото на супермодела Джиджи Хадид. За тези от вас, които не са запознати със случая, припомняме, че в откровено писмо в личния си Instagram профил, младата звезда се обърна към всички свои последователи с молбата да престанат със системното публикуване на обидни коментари, насочени към тялото й, сред които преобладава твърдението, че Джиджи е „прекалено дебела“ за професията си. В публикацията си тя изтъква факта, че сама харесва женствените си извивки и гърди и след като се чувства добре в кожата си, не вижда смисъл да променя каквото и да. Хадид заявява, че щом има дизайнери и стилисти, които я канят за свое рекламно лице или за модел на ревютата им, значи има хора, които оценяват и харесват формите й и подобни злобни коментари единствено истински я натъжават и обиждат.
В това отношение заставаме твърдо зад Джиджи и се възхищаваме на нейната решителност! Днес обаче разглеждаме един друг аспект на станалата световно известна публикация.
Нека за момент изчакаме малко и се замислим в какъв свят живеем. Как мнението ни за самите себе нас се оформя според хорските възприятия. Едва ли някой може да приеме на сериозно и за адекватно изказано твърдението, че прекрасна млада жена като Хадид е дебела по какъвто и да е параграф. И ако определението, поставено от негативните коментари, че тя е по-подходяща за „Plus Size“ модел, е смятано за вярно, то какво изобщо остава за дамската красота и елегантност? Къде остават женствените форми, които ни отличават от мъжкия пол? Защо модната индустрия налага един стандарт, в който по подиума се разхождат болезнено слаби момичета, на които дрехите стоят като на закачалки за дрехи, а слабата им фигура е лишена от всичко, с което някога Мерилин Монро е покорявала света – красив бюст, елегантна талия, апетитно дупе и оформени бедра?
И макар да сме наясно, че коментарите, които Джиджи получава в социалните мрежи, са до голяма степен хейтърски изказвания, базирани основно върху завист и чуждо отчаяние, този случай е поредното доказателство за ужасяващия стандарт, който понякога модната индустрия силно набива в очите ни. Но ако някогашния анорексичен вид е все още примамлив за някои представители на света на стила и красотата, с радост виждаме, че все по-силно се оформя една група от съвременни и модерно мислещи хора, които поставят на пиедестал здравото и стегнато тяло, постигнато с труд и усилия, вместо с глад и лишения.
И все пак, съществува ли изобщо стандарт за красота? Ако една прекрасна млада жена като мис Хадид може да бъде наречена „прекалено дебела“, „годна само за работа като Plus sizе модел“ и „с трътлести бедра“, то тогава кой определя кое е красиво? Трябва ли Джиджи да се извинява за това, че превишава в перфектните мерки на модел с не повече от 2-3 см и трябва ли да променя нещо, за да спре да бъде тормозена? Не, разбира се! Но много други момичета биха реагирали различно на този тип нападки. Красотата и „перфектното“ тяло според чуждите представи в никакъв случай не трябва да са фикс идея. Те трябва да бъдат усетени със собствените възприятия и чувство за комфорт. И ако повече хора повярват в това, съвсем скоро и модната индустрия ще трябва да свикне.
Автор: Преслава Цачева



