Всички говорят за Валентина Каролева и филма „Доза щастие”, а ние си говорим със самата Валя

„Търсенето на щастието е взело повече жертви, отколкото можете да си представите.”

Днес ще ви говоря за едно младо, но талантливо и изключително силно и смело момиче, което в търсенето на Рая, стига до Ада и… минава през него…

С това описание успявам да обгърна с думите си две личности, силно свързани една с друга. Едната стана известна, заради другата. Или по-точно – заради работата си на актриса, която й наложи превъплъщение не в кого да е, а в личността на собствената й майка и отвратителната битка, която тя води с духа на хероина и на собствената си емоционална и ментална слабост. Става дума за Валентина Каролева, която успя да накара стотици и хиляди хора не само да я забележат, но и да се влюбя в нея, заради превъзходната си актьорска игра в образа на Весела Тотева във филма „Доза щастие”, който е адаптация по автобиографичната книга на журналистката „Падение и спасение”.



Историята на филма „Доза щастие” е толкова объркана, че можете да я разберете само, ако го изгледате, но преди това прочете книгата на Весела Тотева и се запознаете с образа на бившата наркоманка. И – ДА! Има такова нещо като ‘бивша наркоманка’ и всеки, който поне бегло познава битието на Весела, ще се съгласи с мен. Когато става дума за „Доза щастие”, не говорим за обикновена комерсиална биографична лента, а за КАУЗА! Урок за любов, сила и спасение.., за важните избори, които правим вътре в себе си.

А пръстите на съдбата не веднъж и дваж задвижват фините струни в живота на 28-годишната Валентина. На някога зададения й въпрос „Каква е най-голямата ти мечта като актриса?”, Валя отговаря: „Искам да изиграя майка си един ден, но това едва ли ще стане”. И, влизайки в най-главната си роля с огромен страх от превъртане и разочарование, освен, че се справя блестящо, тя получава и най-ценната кино критика:

„Намерила си си професията! Това е твоето нещо! Много си добра!”

Думите на самата Весела Тотева, веднага щом тръгват финалните надписи на филма.

А това, което казва баща й за нея, я описва по-добре и от картина:

„Валя притежава несвойствена за годините си мъдрост, скромност и липса на всякакъв егоизъм. Нежна, почетна, грациозна.”

Красива и фина балерина, актриса, дъщеря, майка и деен активист във фондацията на Весела „От другата страна”, която се бори с наркоманиите сред младите, а и не само, са малка част дейностите, които описват крехкия образ на стоманено силната Валентина, която тежи толкова много, а е само 45 килограма.



Весела Тотева шокиращо напуска този свят (но не от злоупотреба с хероин), докато дъщеря й Валя е в деветия месец. Две седмици след смъртта на Весела, Валентина ражда най-голямата сила и опора в живота си – дъщеря си Изабела, която се превръща в емоционалната патерица на майка си, на която се налага самичка да измине пътя на най—голямата болка и най-големия си страх (както самата тя признава). Наречете го ‘колелото на живота’, карма или съдба, но и тук, както и преди повече от 20 години, но образа на детето се явява като символа на спасението. Защото именно детето Валя е била силата и волята на Весито, за да намери сили в себе си и да се пребори с онзи черен и грозен дух, който я държи под своето зверско и кръвожадно владичество цели седем години.

Сега, когато хероиновият ад е само история на лента, до Валя, като стожер на безпрекословна любов и подкрепа, здраво стои нейният съпруг и син на Владо Каролев – Александър, за когото тя е категорична, че е съвършеното олицетворение на представата й за истински мъж и фантастичен баща. Двамата са заедно от ученици, а връзката помежду им (буквално) преминава всички физически и душевни граници.



Представям ви разговора ми със светлината на българското кино – истинска фурия и еуфория – Валентина Каролева.


Марина: Как се казваш?
Валя: Валентина Антонова Каролева.

Какво работиш?
Актриса.

С какво си известна? Както в медийното пространство, така и в твоята лична социална среда. Можем ли да отъждествим двата образа?
Мисля, че съм известна с усмивката си, защото не се харесвам сериозна и рядко имам снимки без усмивка. И също ми казват, че съм доста позитивен човек, което се опитвам да прилагам във всеки аспект от живота и кариерата си.

Какво трябва да знаят хората за теб, а не успяват да го видят? Какво искаш да знаят хората за теб, а не успяваш да го покажеш?
Че не съм толкова силна, колкото изглеждам е отговорът и на двата въпроса.

Степенувай себе си по странност от 1 до 10.
Ако питате мъжа ми, сигурно ще каже 10. Хахах. Малко съм си лудичка, тип – Фийби от “Приятели”. 🙂

Как определяш себе си от всичките занимания, които практикуваш ежедневно? Какво си НАЙ-МНОГО – майка, актриса, балерина, деятел във фондация за наркозависими, страдаща дъщеря или…?
В момента най-много съм майка.

Ти кое си повече – Валентина Каролева или дъщерята на Весела Тотева?
И двете абсолютно по равно!

Какво може да те разсмее и какво може да те разплаче?
Мъжът ми винаги може да намери начин да ме разсмее. Плача лесно – на филми, на книги, на песни.

Какво е за теб майчинството и как се промени животът ти след като роди?
Коренна промяна в ежедневието със сигурност. И това, което забелязах също е, че чувството ми за съхранение много се изостри. Вероятно е заради това, което ми се случи… не знам. Майчинството е много комплексно разбъркване на любов, търпение, радост, страх, несигурност, ежедневно експериментиране…

Можеш ли да опишеш с емоция това да бъдеш майка?
Любов.

Можеш ли да го сравниш с нещо друго, което човек изпитва през живота си?
Не съм изпитвала такава емоция друг път.



Това ли е най-красивото и силно нещо, което си усещала до сега?
Да.

Това ли беше най-голямата болка, която изпита до сега (става въпрос за физическа болка)?
Ами не беше толкова болезнено, колкото очаквах. Бях късметлийка с много леко раждане, но реално – да, по-силна физическа болка не съм изпитвала друг път в живота си.

А емоционална?
Най-голямата болка, която съм изпитвала досега, е загубата на мама, точно преди да родя.

Като тинейджър всеки има спречквания с родителите си. Как мислиш, за какво най-често ще ти се налага да се караш на Бела?
О, надявам се да сме много близки и да се разбираме, а карането да е само за малки неща от сорта на защо е облякла някоя моя дреха, която аз съм искала да сложа.

Като опит от твоето юношество, какво ще се опиташ да спестиш на дъщеря си?
Пушенето. Когато бях тинейджърка, се правих на пушачка за няколко години, но спрях, когато станах на 20.

Тя спокойно бебенце ли е?
Много спокойно.

Страх ли те е, че може да направиш нещо НЕ както трябва?
Всеки ден.

Силата, наследствена черта ли е или просто, по един или друг начин, майка ви ви накара/принуди да сте силни с брат ти Борис? Някак си така се получиха нещата, че нея я няма и за двама ви. Нямаше я, когато ти беше нужна на теб като дете, нямаше я при раждането на дъщеря ти, няма я и сега за Борис… Нещата изглеждат така сякаш тя ви принуждава да сте силни… Така ли е? Той, всъщност, заминава да живее при теб в Англия.
Не мисля, че тя има нещо общо с решението кога да си отиде от този свят. Тя е била и до мен, и до брат ми много повече, отколкото някои майки са, макар всички обстоятелства. Никога не съм усещала липсата ѝ като дете, а мисля че така ме е отгледала, че ще дам на брат ми максимално от нея. По един или по друг начин ще е винаги с нас. Иначе за силата, смятам, че сме я наследили от нея. Тя беше най-силната жена, която познавам и винаги ни е учила да бъдем силни и да се справяме.



Никога ли не изпита яд или злоба към нея? Та тя е била абсолютна егоистка, както спрямо теб, така и спрямо родителите и сестра си…. Упрекна ли я някога за това, че, може би, е белязала живота ти завинаги с черен печат? Та нали майките ни спасяват от демоните, а не те самите се превръщат в такива? Дори сега пак я няма.. пак си тръгна.., за да е на едно по-хубаво място?
НИКОГА не съм изпитвала нито яд, нито злоба, нито обвинение към нея. Аз много добре усещам и разбирам защо и как човек може да бъде подхлъзнат от демоните и не е до това кой колко е силен или не. Никой не взима сам решението да падне в дупката, повярвай ми. Смятам, че тя не е била егоист, тя е била загубено дете. Родила ме е едва на 17, живеела е в комунистическа страна, а тази идеология задушава свободните и артистични души. И мисля, че е най-силният човек, защото макар, че падна в дупката, успя, дори и докато е там, да бъде майка, да слага храна на масата, да имам дрехите и играчките, които искам и дори и в най-тежките моменти е била майка и ме е обичала с цялото си сърце. А най-важното е, че успя да се измъкне! Единственото чувство, което изпитвам към нея е силна любов, почитание и гордост, че точно тя е моята майка.



Боли ли те много от загубата й? Или не е толкова шокираща болка, защото ти дълги години си живяла с очакването, че може да умре във всеки един момент? Или пък точно силата, за която си говорим, е причината да си така спокойна и стабилна, когато говориш за нея и то кратко време след кончината й?
Много ме боли, много! Липсва ми болезнено всяка секунда… Всеки дъх, който поемам, ми се иска да ѝ го дам и на нея, и да я имам за още малко поне. Дойде ми свръхестествена сила, заради дъщеря ми и брат ми, защото искам да им вдъхвам спокойствие и мир. Никой не знае как ще реагира, когато му се случи нещо такова. Аз мисля, че публично реагирам точно така, както мама би ме посъветвала. Какво и как преживявам, когато съм вкъщи, само аз си знам.

Искаш ли да имаш поне още един отрязък от време с нея? Какво би я накарала да правите? Какво бихте си казали?
Искам един много дълъг отрязък. Толкова много имам да ѝ разкажа, за успехите на филма и книгата ѝ. Искам да я попитам толкова много неща за Бела. Какво да ѝ готвя, с какво да я намажа като има обрив. Искам да ѝ споделя как родих, как мина първата ми голяма премиера, как се справям с Бела. Ако мога да я имам за още малко, ще я заведа на любимото ни място в Лондон, Нотинг Хил, ще ядем нещо вкусно от пазара, ще седнем да пием бира и ще си говорим много дълго.



Упрекваше ли майка си, че не ти позволяваше да бъдеш близка с баща си?
Тя никога не го е правила. Имаше един много кратък период, в който не харесваше това, че той ме води на църква, но бързо ѝ мина и самата тя също започна да ходи на църква последните няколко години. Никога не ме е спирала да съм близка с него.

За всяка добра или прохождаща актриса е голяма отговорност да играе главна роля в биографичен филм. Още по-стресиращо е, когато личността е съвременник на актрисата и може да критикува, но когато трябва да изиграеш майка си.. и то точно онзи период, който е бил най-тежкият в живота и на двете ви… това звучи толкова нереално. Трудно ли беше? В тази си роля ти си натоварена с куп отговорности… не само като актриса, а и като дъщеря, като внучка, като племенница, като майка, защото твоят образ има отражение в живота на всеки един от персонажите, които са били част от живота на Весито през онези кошмарни 7 години. Казвам и ‘като майка’, защото един ден дъщеря ти също ще гледа филма. Как смяташ? Успя ли да отговориш на всички очаквания? А на твоите собствени?
Аз не мисля, че някога някой филм може да отговори на всички очаквания, винаги ще има някой недоволен или някой, на когото нещо не му харесва. Нито аз, нито мама, нито Яна се опитвахме да бъдем харесани или разбрани от всички чрез филма. Искахме честно да разкажем една страшна история, защото вярваме, че може да покажем колко неусетно може да се падне много надълбоко и колко е трудно да се излезе от там. С надеждата, че хората и децата най-вече ще се замислят повече следващия път, когато някой им предложи една “по-различна цигара”. Беше трудна роля, изпълнена с много предизвикателства, но е роля, която съм мечтала да изиграя и съм благодарна, че ми беше поверена.

Прочитайки книгата от първо лице ли ти помогна да опознаеш и разбереш Весела по-добре, че дори и да й простиш нещо, което си заровила дълбоко в себе си, или филмът, в който се наложи да играеш нея и да минеш веднъж през мрачни и нежелани моменти от миналото и втори път – да влезеш в чужда кожа, на собствената си майка, и да изживееш с ужас моментите, в които е била на ръба на емоционалния крах?
Мисля, че най-вече разговорите с нея преди да започнем снимки ми помогнаха да я разбера много добре. Никога не съм имала нуждата да ѝ прощавам, но след като се въплътих в нейната кожа, вече много добре разбирам и оправдавам всяка крачка, която тя е направила през онези години.

Майка ти даваше ли ти някакви насоки за това как да я изиграеш възможно най-достоверно? Опитваше ли да ти обяснява коя и каква е тя?
Да, но не ми се бъркаше твърде много. Само когато аз я питах.



Дали еротичните сцени (изключително естетични, премерени и нежни) биха били смущаващи за деца между 7/8 до 11/12 годишна възраст?
Не мисля. В момента по телевизията дават много по-пошли неща, които децата гледат.

На теб самата беше ли ти трудно да ги изиграеш? Имаше ли усещането за неудобство в теб, докато снимахте, а и след това, когато майка ти и близките ти ги гледаха?
Яна ги беше измислила да са наистина много нежни и минималистични. Заснемането, разбира се, беше много професионално, с минимално екип в стаята. Нямах никакви притеснения. И също познавайки Яна и знаейки, че тя никога няма да сложи нещо твърде разголено и еротично, не се притеснявах нито как мъжът ми ще гледа, нито семейството ми, а и все пак да не забравяме, че това е роля. 🙂

Ти си била първият и единствен избор за ролята на Весела Тотева. Но, ако все пак беше отказала, кой, смяташ, щеше да бъде най-подходящ за ролята?
Ооо, не знам. Би ми било интересно да я видя изиграна от някой друг, да видя интерпретацията на някоя друга актриса.

Кой е любимият ти момент от филма, от позицията на обикновен зрител, а не на участник в истинската история или като човек от актьорския състав?
Ами аз всъщност съм го гледала само веднъж, не обичам да се гледам. И тогава много ме докосна моментът с таксито към края на филма. Но, като част от екипа, не мога да кажа, честно – целият си ми е любим. 🙂

Кой е твоят любим момент от заснемането на лентата?
Много любими моменти имам. Като заснемане, може би, последният период ми беше много приятен и времето беше страхотно, пролетно и цялостното усещане за свобода някак го имаше. Но също така и първият блок, който беше есенният – беше много вълнуващ, а зимният беше най-дългият и труден, но пък много бях влязла под кожата на Веси и ми харесваше.

Чия беше идеята майка ти да седи в църквата „до теб”?
На Яна Титова.



В заключение какво би могла да кажеш за филма – мрачна изповед/предупреждение или светлината в края на тунела? Филм за падението или за спасението е?
Филм и за двете, защото за да има спасение, трябва да има някакъв вид падение. Филм, който показва грозната истина, такава каквото е. И филм, който, надявам се, ще те накара да се замислиш преди да направиш крачка към бездната.


Не си била на погребението… Съжали ли, че не можеш да я видиш и докоснеш за последно… Защото, убедена съм, да си говориш с нея продължаваш и сега. Така че за ‘последно сбогом’ и дума не може да става. Съжаляваш ли, че не беше на погребението?
Не, аз не обичам този вид погребения, а и не вярвам, че в онова тяло е била тя. Нейната душа е отлетяла още на деня, в който почина. Тази година ще направя събиране/парти в нейна чест. И последно сбогом също не съм ѝ казала и няма да ѝ кажа, защото вярвам, че един ден ще сме заедно в рая.

Опиваш ли се да си я представиш в ковчега? Опитваш ли да си представиш как се е случила смъртта? Какво е почувствала тя? Дали е мислила за теб, за брат ти? Дали я е боляло? Как са я открили?
Да, всички тези неща минават през главата ми, но повече се опитвам да насочвам мислите си към надеждата и вярата, на които тя ме учеше, особено през последните години. А и тя винаги е казвала, че животът трябва да се живее, затова се опитвам да не изпадам в депресивни състояния.

Сега имаш ли въпроси, чиито отговори не намираш? А имаш ли нужда да ги получиш?
Имам много неотговорени въпроси, но вярвам, че ако трябва да разбера отговорите, те ще достигнат до мен по един или друг начин.



Какво изпитваш към наркоманите към днешно време? Съжаление, желание да им помогнеш? Наистина ли няма капка негативизъм към тях? Все пак много малко от тях наистина имат сериозни проблеми, които да ги подтикнат да търсят избавление в заблудата? Повечето се обръщат към наркотиците, защото нямат воля, глезени са, скучно им е, защото имат бедна ценностна система, нямат амбиции и мечти, които да преследват, нямат и хобита, които да ги ангажират, а просто им е тъпо…
Сигурно има и такива, които от скука тръгват по този път, но не вярвам, че някой остава там, защото иска и му е интересно. Мисля, че много бързо става ясно, че си се хванал в клопката и тогава вече измъкването е трудно. Нямам лошо отношение към наркоманите, а напротив – искам да им помогна и да ги подкрепя, защото знам, че е много самотно и тъжно в бездната.

Имала си мечта да изиграеш майка си. Готово. Какъв е следващият ти голям професионален блян?
Имам следващи няколко мечти в професионален аспект. Едната е свързана с един спектакъл, който гледах в Лондон, който ми се иска да бъде преведен на български и аз да изиграя главната роля. Друга мечта ми е да бъда част от приказен/фантастичен сериал… Абе и още имам. Хаха! Да видим. 🙂

Можем ли да се надяваме да те видим в български театрални постановки из страната ни?
С удоволствие бих играла на театрална сцена и ако мечтата ми от по-горе се сбъдне, може пък и да ме видите.

Какво е да си омъжена за сина на Владо Каролев? Неговото (на Владо) обществено положение оказва ли някакво влияние върху живота ви?
За мен никога не е имало значение кой е баща му, важното е на какво го е научил и в случая, родителите на мъжа ми, са си свършили чудесно работата и са отгледали момче за чудо и приказ.



И последно – Лично послание към читателите на eMODNO:
Винаги намирайте малките дози щастие във всеки ден, бъдете добри и търсете доброто у другите и никога не спирайте да вярвате в чудеса.


Снимки: Личен архив на Валентина Каролева

Редактор: Марина Делева